От четири гуми към две. Какво е усещането? Струва ли си? Кои навици и умения се пренасят, кои – не и кои са опасни? Сигурен съм, че всеки моторист, който кара или е карал и кола, има собствено мнение по въпроса. Какви биха били причините да намалим броя на гумите и да увеличим рискът?
Желанието
Мерак, ищах, желание, страст дори – все думи, които описват усещането, че искаме нещо. Без това желание, всички други точки в тази статия са ненужни. Няма ли мерак, няма нищо. Този ищах може да е било породен от всякакъв мотив, за мен, лично, бе породен като продължение на колелото. Преди ужасно много години карах скутер, от 50-кубиковите, и разбрах, че искам да карам мотор. През това време, а и много след това, ползвах колело – и за удоволствие, и по работа. В някакъв момент колелото започна да става недостатъчно за това, което исках – да се движа със скорост, близка до тази на колата, а в същото време да има усещането на колелото. Е, две плюс две рядко прави пет – превозното средство “между” колелото и колата е… мотор.
Стилът
Има една сериозна група хора, за които, освен желанието, е важен и стилът. Дали от филм (кой не помни Терминаторът на Харлито), дали от приятели, дали от роднини – доста често това оказва сериозно влияние при решението да се качим на две гуми. Не отричам, че и мен ме влече как изглежда и стои отстрани човек на мотор, в моя случай – чопъри и туринг машини. Няма начин поне 95% от моторите, особено първите такива, да не са купени с мисълта “колко яко ще изглеждам на него”. Това върви ръка за ръка и с грешките, разбира се – я твърде мощен, я твърде тежък, я с твърде големи параметри или липса на място за съхранение.
Свободата
Born to be wild!… Притежанието и използването на мотор се свързва почти еднозначно с едно клише – “свободата”. Мяташ се на мотора и отпрашваш към залеза. Това клише, за съжаление, е доста повече свързано със САЩ, поради културни и географски особености, но истината е, че наистина моторът дава доста свобода, но не и безгранична. В атмосферни условия, в които с кола е просто леко неудобно да се кара, с мотор е невъзможно да се излезе. Да не говорим за багаж, пренос и прочее типично свързани с “обем на купето” особености. Свободата за мотора в градовете е по-бързото предвижване и по-лесното паркиране. Свободата на мотора за извън града е усещането на елементите – вятър, слънце, дъжд, директно върху себе си.
Годините
Интересна би била статистика, която да покаже възрастовите групи на хората, вадещи “А” категория и купуващи първи мотор. По мои, нестатистически и неофициални данни, сме в две група – до 25 и над 40 години. Като че ли възрастта между двете е някак си… по-разумна, като че ли 🙂 Или по-прагматична? Разбира се, може и да съм в голяма грешка, но мисля, че или като млади се мятаме на машините за адреналина, или когато навлезем в “златната възраст” решаваме да наваксаме пропуснатото. Не искам да влизам в клишета “опасни хлапета”, “криза на средната възраст” – просто не съм чул човек на възраст между 25 и 40 да се втурне за книжка и да смени четириколесното с двуколесно.
И накрая…
Всеки взема решението за себе си. Дали е повлиян, дали сам го е решил – това няма значение. Дали човек е запознат с негативите (рискове, цени, ограничения), дали е запознат с позитивите (паркиране, придвижване, усещане) – също няма значение, особено след като тези неща стават ясни доста бързо. Нека се стараем да караме внимателно – и като мотористи, и като шофьори, да се пазим взаимно, да използваме главата си при придвижване, за да може всеки от нас да се наслаждава на изборът си. И да не си мерим превозните средства, защото всеки е според чергата или желанието си 🙂
