Поръчах си мишка и тя пристигна в магазин на ул. “Гладстон”. Хубаво време, причина да изляза – хоп, на мотор 🙂 От години ползвам едни и същи плъхчета, но, за съжаление, те все пак трупясват… Ако някой иска жична тиха и здрава мишка – Logitech M110 Silent. Супер невзрачна, здрава и наистина тихичка мишка.
Преди това трябва да стигна до един офис до автогара “Родопи”, и това ми даде възможност да мина през “уредените” улици на Южен. Потресаваща работа, затворените “Даме Груев” и “Димитър Талев” правят движението доста трудно. Все пак – минава се, но както можете да видите на камерата – има си своите особености.
След като приключих с работата си във въпросният офис, Онуфри ме насочи към ловът на мишката – ул. “Гладстон”. Първоначално смятах да спра мотора на галерията срещу кино “Лъки Синема”, но после се отказах – ще мина отвътре.
Сточна гара я минах бързо, освен дето един юнак искаше да ме забърше. Да не се чудят после когато мотористи стоят в “затварящо” положение по лентите. Да минеш на 17 сантиметра от кракът на човек не се брои за “нормално”, каквото и да си мисли тюфлекът. През “Борис III Обединител” този път минах без разни засичания и драми, и покрай Понеделник пазар се измъкнах на кръстовището на “Света Петка”. Оттам, кротко и без много усилие, и наблюдаващ как разни “батки” си режеха издуханите колички в подлезът, стигнах до ул. “Преслав”. През нея се стига до уличките около бившето кино “Космос”, където мислех да спра за момент.
Намерих място в края на улица “Виктор Юго”, и набързо отидох да си докопам плъхчето.
С мишката у нас – към вкъщи
След като плъшока беше на сигурно в търбуха на мотора, започнах пътят наобратно. От “Виктор Юго”, през “Гладстон” излязох на “Авксентий Велешки”. Там се насладих на една маневра, изискваща сложен план, тежко мислене и ювелирно изпълнение. Можете да се насладите в клипа…
Докато карах към библиотека “Иван Вазов”, се досетих, че към Сточна гара сигурно ще е турбо навалица, и реших да ползвах “Резервен Маршрут 2” – по “Иван Вазов”, и оттам към “Борис III Обединител”. Около Лиляната точно “сменяха караула” и за момент се уплаших, че ще е навалица от луксозни коли, но се оказа, че съм минал точно преди да стане навалицата – чист късмет.
Измъквайки се по уличките стигнах до кръстовището на “Цанко Дюстабанов” и “Борис III Обединител”. Оттам насетне имаше само едно чакане на кръстовище, където реших да се филтрирам между колите, а кротко да изчакам, и вече бях на надлез “Родопи”, и оттам – в махалата.
