Качваш се на колелото, завърташ педалите, минаваш напряко, вятърът те духа, стигаш навсякъде в града, ако завали си вир-вода, ако е студено ти е двойно по-студено, ако замръзне си по-нестабилен от еднокрако фламинго върху замръзнало езеро.
Качваш се на мотора, палиш двигателя, минаваш между колите, вятърът те духа, стигаш навсякъде в града и не само, ако завали вода си вир-вода, ако е студено ти е двойно по-студено, ако замръзне си по-нестабилен от кьорав хокеист на тъмна пързалка.
В крайна сметка – струва ли се смяната на колело с мотор? И въобще трябва ли да има “смяна”?
Всеки има отговор за себе си, и могат да се изкарат доводи за всякаква комбинация. За някои колелото е начин на живот, заявяване на позиция, или дори отказ от остаряването. За други моторът е заявка за живот, начин за себеизразяване, превозно средство. Всъщност двете “матрици” могат да съществуват една с друга (стига да помните кое с каква спирачка е).
За мен, лично, всичко започна много отдавна, така че не става дума за “трансфер” от едното към другото. Карал съм дълги години колело, далеч преди да имаш дори и шофьорска книжка, после не съм карал дълго време, купих си дори е-колело. Моторът, и то специално скутер, макси скутер, винаги ми е бил “практическият” избор. Просто все не се стигаше до него – първо млад и нямаш пари, после – детето е малко, после – две коли, нито време, нито място за мотор. Ако някой ден имам гараж или къща, тогава бих си взел някой чопър. За сега съм много доволен от Хонда-та, а за по-късно… я камилата, я камиларя.
Заключение
Всяко превозно средство доставя определена наслада. Всеки решава за себе си дали си струва цената, защото всяко средство си има такава цена – кал, мръсотия, риска от нараняване, гориво, паркиране, ремонти. Радвам се за всеки, който може да се радва на собственото, и не оплюва чуждото. Да сме живи и здрави всички, място на пътя има за всинци ни.
