На 16 януари реших, че ще отида до Изгрев, за да си свърша една лична работа. Денят беше сив, леко студен, а по пътищата все още стоеше влага от предходните дни, в които си поваля. На надлез “Родопи” един багер за малко да предизвика лека драма, но човекът навреме си пусна мигача и всички спокойно минахме през кръстовището.
Преминаването през надлез “Родопи”, както винаги, беше без проблеми и с много оглеждане за връхлитащи коли. След това бул. “Санкт Петербург” не предостави никакви забавления или премеждия. След колелото до “Метро” имаше само една дреболия – при зелен светофар на десен завой пред мен колата беше заспала, та се наложи да надувам клаксона.
На завоят към “Ландос” малко си спретнахме слона маневра с един автобус и един Мерцедес, но се справихме с взаимно гледане и внимание.
Връщането реших да е по различен маршрут, за разнообразие. На кръстовището на училището на глухите едно Мини ми направи впечатление, че много се приближава до мен. Тръгвайки от светофара Мини-то продължи да ме натиска, докато най-накрая реши да ме изправи с над 60 км/ч, и то сравнително близо. Разбира се, подобна чобанщина предизвика други чобани също да се възбудят, и следващият километър поне няколко коли се надпреварваха една с друга и с мен.
Булевард “Източен” беше сравнително спокоен за минаване, и след кръстовището с “Богомил” нещата напълно се успокоиха и днешното пътуване приключи.
