Едно бързо каране направих на 21 февруари – имах малко работа в “Гранд”, и реших да отида с мотора, тамън да видя и камерата нощно време как е. Бива.
Първото нещо беше да погледна защо Онуфри беше така оклюмал. След като се настроихме един друг, минах през надлез “Родопи”, и веднага след него се шмугнах по “Сан Стефано”. Използвах прекият път от “Найчо Цанов” към Военна болница, който помага да се пропусне чакане на светофара на Сточна гара.
На края на бул. “Константин Величков” се завива надясно, а там, за съжаление, бая народ прави и забраненият ляв. Много е тъпо така, но уви, след като няма контрол се получават така нещата. След много кратко минаване по “Христо Ботев” ляв завой покрай Военна болница води към колелото на “Богомил”. Веднага след колелото много се правят забранени леви завои, заради което се образуват понякога задръствания, така че хвърляйте едно око, защото с мотор може да се наложи рязко да спирате там.
Обратният път си беше баш по тъмно, и това ми беше първото моторуване нощно време. Нищо специално, както се оказа, но все пак – първо е. Камерата се оказа, че е приемлива на нощно снимане на лампите, така че съм доволен.
Измъкнах се по “Петко Д. Петков” и на църквата “Св Петка” с десен завой излязох по “Мария Луиза”. Спокойно минаване оттам, с едно малко кривване накрая, заради по-рязко спиране на колата пред мен. На кръстовището с “Източен”, обаче, направих някакъв много… странен завой на четири ленти. Стреснах се от боята на велоалеята явно, и завих доста аматьорски. Добре, че нямаше кола в тези ленти…
Оттам нататък съвсем спокойно и нормално каране, и се прибрах без проблеми. Така завърши първото ми тъмно каране с мотор.
