На 19-и януари ми беше най-дългото моторуване с камера досега 🙂 Трябваше да изляза от града и да отида да ми оправят слюдата, която дрънкаше на предният клип. После пък влязох от друго място, за което ще има отделна статия.
Минаването през Сточна гара беше нормално, а след това “Борис III Обединител” беше спокойно минаването. На кръстовището с ул. “Граф Игнатиев” (бившата Патологична бременност! внимавайте, ако заставате в дясна лента – често там има завиващи и се блокира лентата. По-нататък, преди Тунела, излизат коли в ускоряваща лента, там също имайте едно на ум че може и да не ви видят.
Кръстовището на Чифте баня е сравнително лесно за минаване, но ако видите, че от “Шести септември” завиват – не филтрирайте между колите, защото следващият зелен светофар е за Вашата лента и може да ви изненада някой бързак.
След кръстовището, пред Водна палата, има спирка, от която рейсовете трябва да влязат във Вашата лента. Някои хора ги пускаме, други – не искат. На кръговото на Водна палата велосипедистът, който още след Тунела мернах, изведнъж го обзе някакъв бяс – първо се вторачи в мен странно, после се опита да мина под рейса и накрая реши, че е с турбо режим. Бързо го подминах и съдбата му ми остана неизвестна.
На колелото на бул “Дунав” един бус с ремарке май се обърка, защото почна да прави завой от място, където не трябва да се движи, но пък човекът внимаваше и не се втурна да прави магарии.
Кръстовището на “Ален Мак ” е доста натоварено, за това и когато тръгнаха колите не тръгнах да се муша, изчаках да спрат отново и чак тогава минах отпред. С това първата част от маршрута ми приключи
