Първите дни на февруари бяха доста приятни в Пловдив и реших да се поразходя малко повечко. Първо спрях на Рилон на Сточна гара за бързо, и след това тръгнах по бул. “Христо Ботев”. Булевардът е на теория 2+2 ленти, но на практика е една плюс една заради перманентно “авариралите” по работа коли там.
“Христо Ботев” от Сточна Гара до ВСИ е печално известен с пресичащите където им падне. Внимавайте там за камикадзета – било с мотор, било с кола. Също така, не карайте в дясната част на лентата – напълно реално е някой да ви “матира” с отваряне на врата или изскачане от малките улички, без да ви види.
Кръстовището на ВСИ, както винаги, е странно за минаване, ако не сте от Пловдив, но откакто направиха изтичащи ленти поне се минава лесно, ако и да се чака повечко. Покрай ВСИ се минава сравнително лесно, но трябва да имате предвид, че има туткащи се шофьори, които виждат червеното на кръстовището на Лаута и се влачат доста.
“Санкт Петербург” като цяло е спокоен, тук трябва да внимавате за двете пешеходни пътеки, особено тази близо до Метро – ако видите колите пред вас да намалят, не се форсирайте, най-вероятно има пешеходци (както се вижда на видеото в края на статията). Въпреки това, един сив “джип” реши, че точно тогава и там е момента да ме изпревари на около метър разстояние. Това е свързано с позицията ми в платното – тема, която мисля да развия в следваща статия.
Бързо наливане на малко сок от динозаври и продължаваме нататък.
Бул. “Освобождение” е основният булевард в Тракия. Вторият по важност е неговият успореден – ул. “Съединение”. Двете улици всъщност са тези, които образуват “Тракия”. От единият край на квартала е ул. “Цар Симеон”, понякога наричана “Тракийско околовръстно”. Тази улица е единствената връзка на Асеновградско и Околовръстното и по този начин – от Асеновград към София или Бургас. Надяваме се някой ден да доживеем планираната връзка на самото Околовръстно.
Ул. “Съединение” е сравнително спокойно за каране, но и тук, както на “Санкт Петербург” внимавайте за свободни електрони, пресичащи където и както им падне. На Форума завивам по бул. “Шипка” (колко пловдивчани знаят, че такъв булевард има в Пловдив, а?) и после тръгвам към паркингът на Градски транспорт (или каквото е останало от него). В него се намира полигонът на автошкола “Митев”, където изкарах курсът за “А” категория.
Тук е единствения, мисля, тролей, останал в Пловдив. Състоянието му е показателно за това какво е останало от общинският Градски транспорт в Пловдив. Самият паркинг е в потресаващо състояние, уж има наематели, но настилката е оставена на самотек.
Връщането ми е по почти същият маршрут – ул. “Цар Симеон”, след това бул. “Шипка”, бул. “Освобождение”. Преди светофарът с ул. “Съединение”, обаче, попаднах в класическа ситуация със сляпа зона. На средното платно беше спрял камион, и колата в тази лента трябва да заобиколи. Ситуацията ми беше станала ясна и очаквах какво ще се случи, за това и не бях твърде изненадан, когато бях засечен. Все пак ползвах клаксонът, защото дори и да съм бил в сляпата зона, шофьорът можеше да си обърне главата, а не само да разчита на огледалата.
След тази леко адреналинова случка повече премеждия нямаше и прибирането беше напълно спокойно.
