Всеки, който се е качвал на превозно средство с огледала за задно виждане е забелязал, че съществува т.нар. “сляпа зона”. Тези слепи зони са резултат на препятствия от самото превозно средство или от водача. Когато има някакво препятствие в тези слепи зони, водачът на МПС не може да ги види – това често води до огънати ламарини или, в по-лоши случаи – контузии.
Какви са слепите зони на различните типове МПС-та?
Започваме от големите на пътя – камионите, ТИР-ове, бусове, рейсове. Бидейки огромни, самите превозни средства създават огромни слепи зони. Предниците, ремаркетата, липса на огледало за обратно виждане – тези чисто физически препятствия допринасят за огромните им “невидими” зони. Наличието на огромни огледала, често с по 2-3 извити прикачени към тях, помага на водачите да намалят тези слепи зони, но въпреки всичко тези МПС-та са с огромни сегменти, невидими за водачите им.
Следващите са най-масовите средства на пътя – автомобилите. Колите са доста по-малки от камиони, бусове и рейсове, но и те имат слепи зони. При автомобилите най-често тези зони се определят от страничните огледала и в до някъде от колоните на купето. Доста от съвременните автомобили имат вградени датчици за обект в сляпата зона, като на огледалото от страната на обекта се показва светещ символ. Тази технология помага да се намали шансът да остане нещо в опасната зона.
Най-малките превозни средства на пътя – мотоциклетите – също си имат слепи зони. При нас най-често те са ограничението на самите огледала, както и от въглеродната двукрака форма на живот, наречена “моторист”.
Какво ни касаят слепите зони?
Най-простият отговор е, че имайки слепи зони ние може да предизвикаме пътно-транспортно произшествие. Не е никак невъзможно да не видим кола в съседната лента и да застанем на пътя й, което ще доведе най-малкото до клаксони и думички, които се цензурират по телевизиите.
Но има и друго… Освен най-малки на пътя ние сме и най-уязвими. ПТП-та, при които колите се разминават само с 2-3 ламарини и малко боя могат да завършат фатално за нас. За това е добре не само да знаем нашата сляпа зона, но и слепите зони на другите МПС-та.
Златното правило за моториста
Има едно сравнително универсално правило, което да ви помогне – “ако те виждам, сигурно и ти ме виждаш“. Ако в огледалото на МПС-то виждате лицето на водача, то би трябвало и той да ви види. За моторуване в града това правило е още по-валидно, но навсякъде е добре да следите дали сте в нечия сляпа зона.
Когато приближавате кола, най-видимата част е от страната на шофьора, като застанете така, че да виждате лицето на шофьора на автомобила. Огледалото от пътническата страна не се ползва толкова често, но то също може да се брои за видимо, ако е изпълнено условието в него да виждате лицето на водача.
Заставането зад автомобил също дава видимост, но тази позиция не е най-добрата поради няколко причини, за които ще напиша друга статия.
Преди да се показват пръсти и да се пускат клаксони – нека бъдем сигурни, че не сме били в сляпата зона на човекът, който ни е засякъл.
Един напълно реален пример от едно моторуване, което скоро направих:
При спрял камион в средната лента, сивата кола започна да се престроява, докато аз бях в сляпата зона. Тъй като гледах ситуацията внимателно – очаквах подобно нещо. Резултатът секунда по-късно:
В даденият случай имах възможност да се изнеса наляво, а и двете ми ръце бяха на спирачките. Ако, обаче, не познавах концепцията за “сляпа зона” и не се бях подготвил, този шофьор можеше да ме изненада изключително неприятно!
